Стаята на Резо и Хикари

Резо и Хикари пристигнаха! Резо отвори вратата и направи път на Хикари като й внесе куфарите заедно със своите.

Хикари влезе като поогледа стаята и се усмихна.
-Много ти благодаря Резо.
После изведнъж чу часовника и се сети че трябва да върви за се прави на великия пуфин готвач.
-Резо съжалявам че ще те оставя ама отивам на работа че май закъснях.

-Ние ще се поразходим с Елекид! Може ли да те придружим?

-Разбира се.
Каза тя като те тръгнаха,.

Резо заключи вратата и каза:
- Извинявай но ще си търся работа в лабораторията! - Каза той след което двамата се разделиха.

Двамата се качиха в стаята и Резо каза:
- Да се настаняваме?!

-Мда ще бъде добре някак си да разтоваря тия дрехи. Майка ми казваше че ми трябват по малко ама аз съм много опорита.
Каза тя като се усмихна и се оплези.
-А може ли да ти помогна.

- Както решиш! Само не пипай работните ми облекла лаптопа и китарата ми.

-Добре.
Каза тя като почна да му помага да разтоварят неговия багаж.

Резо извади малкото багаж който имаше и започна да помага на Хикари с нейният. След около 10 минути багажа беше разтоварен, а Резо си отвори една бира и започна да пуши една цигара.

Хикари пък отиде да се изкъпе.

През това време Резо махна лентата от главата си и кичурите коса се спуснаха по носа му прикриващи очите му.

След като се изкъпа Хикари излезе като беше облечена по бельо и почна да си търси пижамата.
-Можеш да гледаш спокойно.

Резо извади китарата и започна да свири мелодията успокояваше, а той измисляше текст за нея.

КОгато ХИкари откри пижамата я облече и си вдигна косата като се виждаше на тила и една малка луна а в нея слънце и как те двете са прободени от два шипа от двете страни.

Резо каза:
- Красиво тату! За красиво момиче!

-Не е Тату а родилен белег. Двете ми имена значат този белег. Показва че съдбата ми е написана и няма как да я променя.
Каза Хикари като седна на леглото си и погледна РЕзо.

-Извинявай! - Каза Резо като продължи да свири и допълни: - Защо си ме зяпнала така?

-забавно е. А и се опитвам да изравня злата и добрата страна в мен така.

Резо се спря за малко прибра китарат и попита:
- Съотборници сме а не знаем нищо един за друг! Моля те разкажи ми историята си.

-Всъщност аз нямам история. Единственото интересно е че съм танцьорка и всичко което се опитам да направя винаги има успех, но за сметка на това нямам никакви приятели нито пък личен живот. Всичко е само работа. А Белега който видя е нещото заради което всички се страхуват от мен. ТРябва да съм и мила и зла за да мога да изравня нещата и да не попадна някъде където не трябва. а при теб?
Попита Хикари като легна на леглото си и го погледна

-Моята история е подобна. На 5 години един сериен убиец уби семейството ми, заловиха го, но твърде късно. Щяха да ме изпратят в пансион но аз бягах и всеки ме мислеше за чудовище. Въпреки че заловиха убиеца той успя с оръжието си да ми направи една рисунка докато бях парализиран от страх. Заради този символ всички бягат от мен. Успяха да ме хванат в пансион, но само за година. Там пощурях и в града ме мислят за дявол. Белегът е на рамото ми и изобразява ангел и демон. - След което Резо и го показа и каза: Това е то! След това срещнах теб и се влюбих.

-А влюбил си се?
Попита тя леко объркано.

- Да! В едно невероятно момиче. То стои точно до мен.

» Покемоните на Хикари.
» Трезора на Хикари
» Стаята на Чий
» Стаята на Киа
» Стаята на Доун