Стаята на Сизо-кун

Стаята беше като килия, но Сизо я харесваше. Е, къта, където държеше Поке принадлежностите си беше чист и винаги уютен. Какво по-хубаво от това, Покемоните ти да се чувстват по-добре от теб. Сизо влезе вътре, огледа се, отиде до леглото си, поспа един-два часа и като се събуди се почувства агресивно-сънен. Отиде до Поке-къта, както сам си го беше нарекъл и извади новия си покебол. Седна на килима и започна да гледа покебола с усилие...защото косата му пречеше на взора. Той освободи Ейрон и черупчестото същество се появи пред очите му.
- Ой. - каза Сизо и премести косата си назад. С тази прическа му приличаше xD. - Ой, Ейрон. Как си друже? Сигурно се чувстваш неудобно и уплашено в новата обстановка. Не се притеснявай, аз се чувствам още по-тъпо, но поне сега имам компания.

Покемона се скри под леглото и наблюдаваше момчето и следше действията му хД

Сизо се почеса по бузата и направи две крачки към леглото, като се наведе и загледа покемончето. После каза:
- Не е хубаво под леглото. Качи се ако искаш горе. Аз ще спя отдоло. xD
Сизо се изплезе на покемона и изчака да види действието му.

Покемона го удари хД.Като се усмихна и скочи на дрого място далече от трейнера си и започна да хапе всичко наред

- Итай. - каза Сизо и се хвана за тиквата. - Шкаши...Субете о уари да!
С тези японски думи на уста той скочи към покемона и започна да се бори с него. Опитваше се да извади една своя гуменка от желязната му хватка. Сизо беше много щастлив, обичаше покемоните му да имат гадни характери и да са силни в същото време.

Покемонът му удари една глава и отско4и на друго място като се бореше с гуминетката на Сизо хД

- Ейрон... - каза заплашително Сизо, после извади отнякъде втората гуменка и я подуши. Замалко да върне обяда си. - Ммм, че хубаво мирише...Ще ти я дам, само ако се държиш добре, става ли? Адски вкусна е.
С тези думи Сизо-кун започна да я клати привлекателно в посока на Ейрон.

Покемонът не му обръщаше внимание .Той си се бореше с гуминетката сии !!

Сизо не издържа и захвърли гуменката по първото си покемонче, като го фрасна по главата. Естествено, не му причини никакви вреди, защото главата и цялото му тяло беше бронирано...Защитата беше едно от специалитетите му. Но Ейрон сигурно щеше да се ядоса и да го намрази. Сизо седна с кръстосани крака на пода и загледа строго покемона. Ако не ставаше с глезене, щеше да стане със сериозно държане.

Единственото нещо което покемонът направи е да се обърне с гръб към Сизо и си продължи да дъфче гуминетката

Сизо мълчеше и го гледаше. Играеха на вълчи поглед в момента и който биеше щеше да стане слуга на другия!
Не, всъщност това нямаше нищо общо с историята, но Сизо беше твърдо решен да наложи волята си над покемона. Сега просто го гледаше сериозно и с обвинение. Не можеше съществото да е толкова тъпо, че да не разбере, че прави беля...нали?

Ем ..Покемонът се оказа много твърдоглав и не мислеше да отстъпи за нищо на света ...Той нападна и другата гуминетка ьД ..КАт се подмяташе наляво и надясно с неяя.. Но едно време коремчето му започна да къркории

Пс: Сизо сега е тфоя момент да се сближите .Нахрани го и му дай вода

Сизо направи няколко предпазливи крачки напред, като извади от една кутия, която преди това беше стояла на леглото му, малко специална храна.
- Виж, Ейрон, знам, че ми нямаш доверие и така нататък. Но това на мен не ми пречи. Стига да се разбираме поне малко.
Той сипа малко гранулки(или с каквото там се хранят) в ръката си и я подаде към Ейрон. Надяваше се покемона да не му отхапе дланта. С другата си свободна ръка, момчето сипа малко вода в една паничка и също я поднесе към покемончето. - Гуменката ми все пак не ти хареса, а?

Покемонът подуши храната хД,,,Обърна се рязко и гуминетката изхвърча и перна по главата сизо ..а Ейрон се метна на храната и умете всичко за 4аст от секундата ..След което си пиййна вода и доволно се облиза като се метна на леглото и започнада да се върти в кръг като накрая спря легна свит на кълбо !!..

ПС Донякъде успя щом заспива докато си в стаята

Сизо се хвана за главата, където вече му излизаше тройна цицина(xD) и изпъшка. После се довлече до леглото, погледна тъпо Ейрон и въздъхна. Сизо се приближи към една от стените на стаята, седна на килима, опря гръб в нея и задрема също. Дори частичния му успех беше нещо. Беше някакво начало.

Но покемонът се оказа не само твърдоглав но и капризен . За това по едно време се навря под чаршафите и пак се сви на кълбо на възглавницата хД

- Лош Ейрон. - скара му се в просъница Сизо и леко се ядоса, но беше доволен, че има покемон с характер. Той стана от мястото си и се приближи към леглото, като отви покемона и му каза:
- Ще се караме.
После си взе чаршафа, отиде пак в ъгъла и се зави с него, като остави Ейрон на студено. xD Но поне имаше мека възглавница под него, така че не беше ощетен.

Пфф..Покемонът се събуди и погледна Сизо с тъжни очи и ско4и на земята като се просна по коремче и се разчекна и освободи леглото на Трейнера си

Сизо леко се засрами, приближи се към легналото на земята покемонче и каза:
- Съжалявам, Ейрон. Ето, завий се.
С тези думи младия трейнър се опита да повдигне Ейрон отново на леглото и да го завие, но дали покемона щеше да му позволи това?

Ейрон го захапа...за което съжаляваше след което наведе глава и каза
-Ейроооннн (извинително).То беше разбрало 4е номерата му вече не са интересни ...

- Е, нищо ми няма. - каза през зъби Сизо и остави Ейрон на леглото и го зави внимателно. После огледа щетите от ухапване. Не бяха сериозни. Момчето беше разбрала, че не е толкова лесно да спечелиш доверието на един покемон и че всеки от тях си има характер.
- Лека нощ, Ейрон. - каза той и се облегна на леглото като заспа почти веднага.

Ейрон се събуди и видя трейнера си като се приближи внимателно и каза
-Ейронн ..
След което скочи в него хД

Сизо беше събуден от скока на Ейрон и двамата паднаха на земята(xD). Момчето потупа ейрон приятелски по черупчестия гръб и каза:
- Е, Ейрон, готов ли си за приключения?
"Но първо ще напазарувам храна, вода и т.н." - реши момчето и се радваше, че най-сетне се е сприятелил с Ейрон. xD

Ейрон му гепи цека и почна да бяга из стаята с него !! кат разрушаваше всичко по пътя

Сизо се намръщи леко и седна на леглото, като чакаше Ейрон да се умори и да престане. После щеше да падне чистене и подреждане. Дори нямаше да има време да купи нова храна и вода за покемона. xD Ейрон сам си беше виновен.