Тренировъчната площадка на Сизо

Тя беше малко по-настрани от другите и не беше много голяма. В нея имаше доста дървета и зеленина. Висока трева и една малка рекичка, до която имаше и няколко големи камъка...

Тренировка с цел научаване на уменията : Tacle(Удар с тяло), Harden(Втвърдяване), Mud Slap(Кален шамар), Headbutt(Хеадбът)


Сизо дойде тук и извика Лайрон от покебола си.
- Време е да научиш стартовите си умения, Лайрон. - каза младият трейнър и разкръши рамене. После се наведе и почеса Лайрон на едно специално място на врата, където черупката му беше по-чувствителна и покемона изръмжа доволно и после каза:
- Лайрррон!
- Да, знам, че си готов. Да започваме тогава! - ентусиазира се Сизо и допълни. - Започваме с Такъл. Най-простото от тези умения. От теб искам да се засилиш и да удариш с тяло онова дърво!
Лайрон каза едно разбиращо: "Лайрон" и започна да тича към дървото, като последните няколко метра се засили още повече. Когато удари с глава дървото, от него полетяха листа и то се разклати бая силно. Лайрон също разтръска глава, но нямаше щети по него заради здравата му броня, която обгръщаше цялото му тяло.
- ОК! Но не е достатъчно силно. Искам да изкорениш дървото, Лайрон. Вярвам в теб. Концентрирай се и удари с пълна сила ствола.
Лайрон се отдалечи отново и зачака знака на Сизо. Сизо каза:
- Сега! - и покемона му се затича още по-бързо, като очите му светеха яростно. Дървото този път се потдаде и се изкорени, като стана на съчки.
- Ааа, уникално яко! - изкефи се Сизо и започна да хвали и гали покемона си, като му даде малко храна и вода.

- Време е за втвърдяване, Лайрон. - каза Сизо, след като и двамата си починаха и похапнаха. - Твоето тяло и без това е бронирано, но ако имаш и това умение ще е почти непробиваемо! За целта искам от теб да се опиташ да втвърдиш черупката си! Но се концентрирай добре. Аз ще те удара с ей този прът...
Момчето вдигна един клон от падналите и се приготви като го вдигна над главата си и каза:
- Давай, Лайрон!
Лайрон кимна и затвори очите си в някакво подобие на концентрация. Сизо изчака малко, после го положи по гърба. Покемончето изквича и падна на земята, а трейнъра му уплашено хвърли пръта и попита притеснено:
- Добре ли си?
Лайрон се изправи с мъка и се олюля, а Сизо каза:
- Стига толкова за днес...
Но Лайрон изръмжа и тръгна да хапе момчето(xD), докато протестираше с:
- Лайрон, Лайрон...ЛАЙРОН!
- Добре, де. Знам, че ще успееш от втория път. - примири се момчето, но се страхуваше да не нарани покемончето си. Но блясъка в очите на упорития му покемон и приятел го накара да спре да се притеснява. Лайрон беше уверен в себе си и вярваше на трейнъра си. Сизо вдигна клона, а черупката на Лайрон започна да блести странно. Сизо удари с всичка сила и клона се пръсна на парченца. Лайрон беше съвсем добре.
- ЙЕА! - изкефи се Сизо.

След като пак си почина, Сизо каза на Лайрон.
- Добре ли си, партньоре?
Лайрон кимна без капка умора.
- Добре, тогава продължаваме с Кален шамар! Това умение не е много трудно, но е много важно и се прави хубаво стратегическо комбо с него. Искам от теб да започнеш да драскаш по земята с нокти и се опитваш да уцелиш хей онзи голям камък с кал...Ще успееш ли?
Лайрон стана и започна малко да се разходжда за да разгрее(xD). После се обърна с гръб към целта си и започна да драска енергично. Зад него полетяха доста кални "шамари", но едва половината уцелиха камъка.
- Няма значение. - успокои го Сизо. - Пробвай пак.
Този път беше доста по-успешно и трейнъра и покемона останаха много доволни.

- Само още едно умение и прекратяваме с тренировката, Лайрон. - каза Сизо и го потупа приятелски по главата, от което Лайрон притвори очи доволно. - Умението се нарича Хедбът и с него ще можеш не само да удариш силно някой враг, но и да имаш шанс да го зашеметиш, което ще е удобно за мен да го уловя, ако е див покемон, или да ти дам втора команда за удар, ако е по време на турнир.
Лайрон гледаше леко незаинтересовано, но се правеше, че разбира.
- Ок, сега искам да се засилиш и да удариш с главата си онзи камък. Не удряй чак толкова силно, по-скоро използвай финес. Представи си, че е твой враг и се постарай да го зашеметиш...И гледай да не си счупиш главата. - пошегува се Сизо.
- Лааайрон. - упрекна го Лайрон, но се затича към камъка. Не тичаше супер бързо, защото явно беше разбрал цаката. Той скочи и удари камъка със странно завъртане на бронираната си глава и Сизо веднага каза:
- Браво! Точно това исках от теб. За награда ще те нахраня с остатъка от едната прехранка.
Той му даде останалата част от храната и водата и дватама поседяха и си починаха, а после си тръгнаха доволни от тежката тренировка. Сизо прибра Лайрон в покебола си.

П.П.: Един човек който да прочете правилата xD

Уменията усвоени! Получаваш 5 опит и 4 левел покемона де! 15 атака и 10 защита.. Нека получиш 20 опит ..

Добави си ги ти и пиши в промяна на профила...

Сизо се завърна тук, но този път извади покебола с Габайт и повика новият си покемон. Габайт се материализира до новият си собственик и го погледна с подозрение и леко гняв, заемайки бойна поза.
- Ой, ой. Спокойно, Габайт. Не ти мисля злото, дори напротив. Знам, че те хванах против волята ти, но пък сега ще ти се отплатя! Ще те заведа на много приключения и никога няма да ти липсва храна или вода. Както и компания.
Сизо извади едно пакетче покехрана и малко покевода(1/2 от една доза) и ги подаде внимателно на Габайт, докато го гледаше умилостивително.

Покемонът гепи храната и се скри зад един храст хД

Сизо понечи да призове Лайрон и да му даде команда да убие Габайт, но реши да не прекалява. Той отиде зад храста и му каза:
- Габайт, ти не си като Лайрон. Ти си по-спокоен и не толкова упорит. Сега ще ме послушаш ли? Искам да те потренирам малко.
В крака на Габайт се беше забил един трън, защото драконовия покемон нямаше здравата черупка на Лайрон и Сизо го извади ловко с едно бързо движение, докато Габайт ядеше. Може би това му влошаваше настроението?

ГАбайт изръмжа..като продължи да яде като не му одърна внимание

Кай извади един нож и уби Габайт.
После си отвори очите и видя, че само си е въобразил. Вече беше по-спокоен.
- Габайт. Ти ще ми помагаш. Разбираш ли. Ти ще си ми верен покемон и няма да се правиш на лош, защото не си. Хм?

Покемонът изпф-ка..като излезе от храстите и се просна на земята като мъртав хД

Сизо изпъшка също и го

Spoiler:

, като се отдалечи и призова Лайрон.
- Време е поне ти да потренираш малко Лайрон. Ще потренираме бойната ти сила, демек показателите за атака, защита, ловкост и т.н.
После Сизо хвърли един поглед към Габайт, чудейки се дали да не го използва за опитно зайче, но реши, че не е толкова лош всъщност. А покемона наистина беше гаден - Сизо му беше помогнал, а той го игнорираше. Е и момчето щеше да играе същата игра..

Габайт започна да отскача във кръг и не му обръщаше внимание.

Шаво дойде и забеляза Габайт:
- Уау, много силният покемон, но изглежда сега не е - засмя се момчето и реши да потренира..

- Твърде много упорства, а нямам търпение за това. - оплака се Сизо и почеса Лайрон по главата, а покемона му се изкефи. - Не всички покемони са толкова упорити като оня. - посочи той Габайт. После спря да му обръща внимание отново и реши да види тренировката на Шаво.

xD Габайт тръгна да бяга към гората с всичка сила

Момчето се беше ядосало и го остави да избяга. Все някога щеше да си намери по-добър покемон.
- Лайрон. - остана доволен Лайрон и започна да се въргаля по земята от кеф, защото беше ревнив.

ПС явно зодия овен ;Д

Покемонът избяга а лайрон продължаваше като по едно време спря и се метна на Сизо като почна да го ближе

Момчето го почерпи остатъка от храната, която прокудения Габайт не беше изял и започна да си играе малко с него. После щеше да потренират. Другия покемон беше напълно забравен.

Габайт започна да се набутва към тях...



А Шаво заспа..

ПС;оставям на Шаво да се оправи с теб

Лайрон и Сизо гледаха втренчено към Габайт. Чудеха се дали да го включат в комбината си(xD).
- Какво ще кажеш, Лайрон?
- Лай, лай...Лайрон. - каза мъдро покемона му и Сизо погледна добродушно Габайт и промълви:
- Последен шанс, искаш ли да станеш част от екипа ни и да ми помагаш из приключенията?
После Сизо погледна Шаво и каза магическата дума:
- Шоколад.

Габайт се затича към шоколада, мислейки го за нещо солено xD.
Шаво го погледна( първо шоколада, после идващия Габайт) скочи върху него и започна да нагъва шоколада. Докато не излетя от удара на Габайт ... xD

Сизо даде на Габайт малко от храната на Лайрон, който каза леко протестантско:
- Лайрооон... - но спря да се оплаква.
- Мисля, че Габайт, ако не друго, поне се научи къде е храната. - каза мъдро младият трейнър. - Габайт, мислиш ли, че си готов поне за една тренировка?
Сизо загледа с доброта(xD) Габайт, докато Шаво се кефеше на шоколада, който беше вносен и много хубав(xD).

Габайт кимна и бе готов..

Но Шаво продължи да си чопли шоколада.. Изведнъж Тогепи започна да тупка отново..
- Хейй Сизо по-бързо защото ще се провали плана ми ако се излюпи яйцето..

- Хубаво, тогава ще оставя тренировката за по-късно... - не остана изобщо доволен Сизо, който точно се беше сприятелил с втория си покемон и намръщено ги прибра и двамата в покеболите им. - Да тръгваме.

Шаво го потупа по рамото и тръгна към лабораторията..