Стаята на Джулия Милъри

Джулия влезе в стаята и започна да оглежда. Седна на леглото и извади покебола си с Чармандър. Пусна покемона и го остави на воля да оглежда наоколо. Тя извади покемон храна и му я подаде. Той не пожела да я вземе. Тогава Джилия я остави на масата, като реши, че той като огладнее ще си хапне. Остави му и водата, ако ожаднее след това. Стана и се запъти към банята.
Когато излезе тя видя, че храната е изядена и е пил от водата. Усмихна се доволно. Седна отново на леглото и му каза мило:
- Ти си един много добър и сладък покемон. Ще дойдеш ли при мен ? - бяха нейните думи.
Покемона не искаше да отиде. Той се скри под дивана и наблюдаваше със страх. Тя стана и отиде пред телевизора, като въздъхна. Имаше доста да работи с опознаването.

ПС няма да стане така !!

Покемонът изобщо не отиде при нея а стоеше скрит зад дивана ..защото не познаваше момичето

На Джулия бързо и омръзна да гледа телевизия. Отиде отстрани на дивана, понеже неможеше да мине отзад ... защото дивана беше много близо до стената. Погледна към скрилия се покемон вътре и заговори:
- Спокойно. Нищо няма да ти направя. - каза му тя с мил глас.

Покемонът вървеше назад и се опитваше да се скрие

Джулия зацътка. Чудеше се какво да направи, за да се сближат с покемона. Отдръпна се малко назад и седна на земята. Покемона я гледаше със страх и недоверие. Тя завъртя очи. Реши просто да седи и да го наблюдава, докато измисли някакъв план.

На Джулия започваше да и се доспива, когато съзря някаква играчка под леглото. Зачуди се от къде се е появила. Стана и отиде да я вземе. Приличаше на някакъв покемон, но момичето не го знаеше кой е. Изглеждаше така -> . Взе играчката и отиде при Чармандър. Седна си отново на мястото и започна да върви играчката в ръцете си. С крайчето на окото си забеляза, че покемона я наблюдава и май беше любопитен. Тя се усмихна и заговори укоражаващо.
- Не се притеснявай, това е само играчка. Искаш ли да я видиш ? - попита го тя.
Протегна напред ръка и се надяваше този път да има някакъв напредък в отношенията им.

Покемонът скочи взе изграчката и пак се скри зад дивана

Момичето поклати глава. Май скоро нямаше да я достигнат до никъде. Скръсти ръце и се намръщи. Чудеше се какво да измисли, че да се сближат. По едно време се сети нещо. Чувстваше се странно, но все пак реши да пробва:
- Добре Чармандър. Крий се като искаш, немога да те измъкна оттам насила, но поне ми помогни малко. Помогни ми да разбера какво искаш и какво да направя за да се сближим. - гласа на момичето беше тъжен, докато изричаше тези думи.
Тя стоеше седнала на земята и гледаше настрани. Надяваше се покемона да и помогне някак, но това доста я съмняваше.

Покемонът си играеше с играчката зад дивана !!

» Стаята на Сизо-кун
» Стаята на WertoSpider
» Стаята на Писко
» Стаята на Чий
» Стаята на Киа